Една българска служба в розово
Ани Заркова, небезизвестната журналистка от “Труд”, представя Станимир Флоров (чисто етимологично фамилията навява приятни асоциации, някак несъвместими с полицията) като шеф на службата за борба с организираната престъпност. Всъщност службата, която ръководи Флоров макар и временно, се казва ДПОТП (дали може това да се прочете като “допотоп”?) или Дирекция „Противодействие на организираната и тежката престъпност". Поводът за интервюто е 19-тия рожден ден на звеното, но злите езици приказват, че този празник ще му е последен.
Флоров не само, че отрича категорично слуховете за панихида, но и се оказва, че организираната престъпност... А, пардон, службата за борба с организираната престъпност няма никакви проблеми. Има си достатъчно хора, никой не напуска, за да отиде в ДАНС. Е, заплатите са нисички, но не чак толкова, поне доста по-високи от тези на митничарите. Въпреки че пресцентърът на МВР мълчи, те почти всяка седмица правели разкрития. А ръководният състав нямал никакви нерегламентирани контакти, естествено.
България е новият Дракула
Какви са целите на шпионския скандал в Румъния и откъде идва българската следа изследва Красимир Узунов (Агенция “Фокус) отново в “Труд”. Като разнищва някои странности около скандала, погледнати в широк исторически план, генерал-поручикът (титла, която придоби Узунов съвсем наскоро лично от министъра на отбраната Николай Цонев) заключава, че България се превръща в новия зъл гении на Карпатите, титла принадлежала на Дракула и Чаушеску.
В защита на ГКПП и държавата
се изправя не друг, а самият министър Николай Василев. След като Ники беше няколко пъти таен агент, не, чакайте - таен клиент, той се преквалифицира от министър на журналист от в. “24 часа” за да защити достойнството на българското знаме. Поводът за защитната му реч е статия обявяваща Българи за “кочина”, над която се веят големи, големи знамена.
Лична позиция
Не съм пламенен родолюбец и въпреки че съм родена в годината на свинята, не ми допада идеята да живея в кочина. Да живея в България обаче ми харесва, а който нарича с подобни епитети собствената си държава, където и да се намира, ще си остане прасе.
