Преди не знам колко време един от най-красивите, а може би и успешни български дуети престана да съществува. “Каризма” не можа да избегне своята съдба и двете половинки поеха свои собствен път по широкия бял свят. Миро, който се славеше като силното звено в дуото /определено не заради мъжествеността си/ направи кариера. Изпя песен с Анелия, стана топ изпълнител на “Пайнер”, направи някой лев. Дори издаде албум с името “оМИРОтворен” и се примири. Примири се с простащината, с комерсиализма, с чалгията и мазнотията. Галка от своя страна изчезна. Мнозина може би дори си помислиха, че се е отдала на пълноценни и интригуващи разговори със самата себе си в някоя тиха бяла стая. Всъщност Галя замина. Далече, далече. Far, far a way... За разлика от много други обаче не се превърна в инфантилен емигрант, който при редките си завръщания твърди, че зад граница е направил кариера и е изградил страхотни контакти /най-вече с второразредни сервитьори, мечтаещи да станат сторазредни певци и/или актьори/. Напротив. Галя се завърна и пропя. Така както никой не е очаквал. И пред пълния клуб раздаде себе си така, както го могат само истински талантливите хора. Радвам се, че все още има такива български изпълнители. Радвам се, че все още, макар и рядко, те се връщат в България. Радвам се, че все още имат публика и у нас. Макар и само стотина души, а не пълен стадион. Това е мъничка надежда за България, за нас, за мен...
  ПП: Благодаря на виновницата за тази вечер
  24 април 2009 г Backstage

Така е....