През последната година темата за жените в политиката все по-често намира място в общественото пространство. Поводи за това станаха избирането на първата жена, председател на Народното събрание, сравнително големия брой министерски кресла, отсъдени на жени, драмата и еуфорията около избора на български еврокомисар, и не на последно място това, че най-сетне София има кмет – жена.
Апогеят на темата се достигна когато „Интернешънъл Хералд Трибюн" публикува статия, посветена на растящото влияние на жените в българския обществен живот. Статия бе препечатана, преразказана и обсъдена от всички медии, някой дори се опитаха да направят свои репортажи. Включваща голям брой гледни точки, много цитати, много описания и малко авторски заключения, статията на Дан Билефски се превърна в интересно четиво не само за широката публика, но и за анализаторите на политическите процеси като цяло. Още по-интересен паралел би могъл да се направи ако сравним този редактиран и обмислян концептуален материал с друг - първичен сбор от мнения в интернет форумите. И за да е достатъчно издържано сравнението, нека се спрем на това как подобен род теми се обсъждат от онези потребители, които също както премиерът Борисов са близки до балканския мачо архетип.
„Да има ли повече жени в политиката?” – това е една от темите, обсъждана в продължение на повече от два месеца в интернет форума към сайта с националистка насоченост „Българи” /www.bolgari.net/*. В дискусия са включени 30 отделни мнения на около 15 участника. Като фон на обсъждането се явяват впечатленията от евроизборите и изборите за национален парламент.
„Да има ли повече жени в политиката?” е темата в секция „Глобализация и национализъм”, прочетена от най-много потребители - над 2300, което е с поне 600 посещения повече от втората в годишната класация дискусия.
Мненията в темата варират от духовити до вулгарни и от крайно популистки до почти експертни. Изтъкват се голям брой примери, включително от световната политическа сцена, като прави впечатление, че наред с известните на широката публика фигури на жени с власт като Маргарет Тачър, Елизабет ІІ, Ангела Меркел, Индира Ганди и Беназир Бхуто, се споменават имена като Тансу Чилер.
„У нас малко ли са жените в политиката и властта? Имаме ли първа дама или и Зорка е в сянка като съпругата на Берлускони?” - така започва първото мнение, с което създателят на темата отваря дискусията. Тези две изречения са и показателни за един от все още често срещаните стереотипи, а именно, че участието на жените в политиката е най-вече индиректно – чрез техните съпрузи, заемащи високи постове. Този стереотип е характерен не само за българската действителност, но и за старите демокрации. Така например в главата, посветена на жените като източник и аудитория за политическата комуникация, на сборника „Handbook of political communication research” (University of Florida, 2004), авторът описва отношението към американските първи дами. По традиция това са най-известните съпруги в световната политика и без значение дали функциите им са само протоколни или са поели по-сериозни задължения, то те винаги са обсъждани далеч извън пределите на САЩ.
Според изследванията американците предпочитат „традиционните” първи дами, които поддържат съпруга си и се изявяват най-вече като домакини и майки. Те се отдават на благотворителност и участват активно в кампанията на мъжете си, но нямат самостоятелни политически амбиции. Пример за това е Хилъри Клинтън, която въпреки голямата си популярност и успешната си политическа кариера, все пак не можа да пребори Обама на вътрешнопартийните избори.
В своето есе “В защита на правата на жените” Мери Уолстоункрафт пише, че предразсъдъкът относно подчинената роля на жените се корени в преобладаващото мнение, че те са създадени, за да чувстват, а не да разсъждават и цялата власт, която могат да получат, те трябва да добиват само чрез своя чар и слабост (виж. Тодоров, И.). Естествено на един политик не е позволено да успява използвайки само „чар и слабост”, ето защо по-подходяща за жените изглежда ролята на съпругата на политик.
„Въобще жените трудно пробиват в политиката, а и на тях май по им харесва да управляват чрез мъжете си” – това е друга теза, изказана от потребител на форума „Българи”, в която не липсва истинност или поне от гледна точка на консерваторите. Според тях прекомерният стремеж да бъде разширено женското участие не е съобразен със специфичните желания, мотиви и природа на жените, а често и с обществените нагласи. „Въпреки навлизането на жените в различни сфери на обществения живот, все още социалната роля на жената се свързва предимно със задълженията й в семейството и грижите за децата” – гласят заключенията от социологическо изследване на НЦИОМ от 2003 г., представено по време на кръгла маса на тема “Участието на жените в политиката и взимането на решения” (октомври 2005 г.). Според изследването респондтите са най-разколебани в преценките си доколко една жена може да съвмести политическата ангажираност и задълженията на майка и съпруга. 45% от запитаните отказват да изкажат мнение по въпроса. Около 30% смятат, че двете роли могат да се съвместят успешно и въпреки това твърде висок остава делът анкетирани, които са скептични към реализацията на българката в сферата на политиката и смятат, че по този начин тя пренебрегва семейните си задължения.
Това мнение кореспондира с консервативната теза, че не човешките права градят социалната стабилност, а изпълняването на човешките задължения. Затова е добре жените, като специфична социална група, да изпълняват естествените си задължения, вместо да желаят промяна в статуса чрез придобиване на нови позитивни права.
Нещо повече, самите жени при своята реализация отдават приоритет на семейството и поставят себе си на втори план в общественото пространство.
Според допитване на Евробарометър, което изследва нагласите преди изборите за Европарламент през 2009 г. във всички 27 държави-членки, след 25-годишна възраст жените са по-склонни да отдават приоритет на семейството, отколкото на кариерата и публичната си роля. Въпреки че 70% от анкетираните работещи жени заявяват, че могат да съчетават успешно кариерата и семейството, когато бъдат помолени да очертаят приоритетните области, в които трябва да работят бъдещите депутати, те също като жените-домакини посочват типичните „женски” въпроси (времето за отглеждане на дете да се зачита за трудов стаж, повече детски градини и дневни детски центрове, активни действия срещу дискриминацията на работното място, равно заплащане на труда и мерки срещу домашното насилие).
Общественото развитие е дълъг еволюционен процес, смятат консерваторите, обществото само ще достигне до идеята за равноправие на жените и тогава разширяването на тяхното участие в политиката ще бъде напълно легитимно в социалните нагласи. Това твърдение намира потвърждение в дебата за квотите. Оказва се, че най-твърдите защитници на квотния принцип за осигуряването на участие на жените в управлението на ЕС са самите жени – европолитици. Всички останали, включително и европейките – гласоподаватели, смятат, че квотите не са добър подход (виж. Евробарометър.).
Жените не са родени за политика – това е друга разпространена във форума теза. Всъщност това е може би най-полярната формулировка, която обединява в по-голяма или по-малка степен голяма част от изложените тук негативни мнения. Ако се върнем към статията на „Интернешънъл Хералд Трибюн", тя завършва с изказването на Минко Герджиков, който смята, че издигането на жени на властови позиции по време на криза може да се окаже грешка, тъй като жените са по-податливи на емоции и склонни да вземат решение по интуиция и следователно са по-неефективни по време на криза.
Ако се върнем на съвременните консервативни възгледи всички механизми, целящи балансиране на политическото представителство по полове, изисква рестриктивното включване на институциите на държавата, доколкото само те имат ресурс да наложат бърза формална промяна. По този начин ще се инициира промяна, която обаче се извършва по правила, наложени от решенията на мъже и нетърпеливи да участват в политическия процес активистки от различни движения за равноправие (виж. Тодоров, И.). Или с думите на потребител от форума „Българи” - „жените са поставени на чело на партиите от мъже”.
От друга страна според консервативните разбирания всеки опит за изравняване, който не отчита специфичните характеристики и способности на жените, може да има негативни последици, защото двата пола са по-успешни в различни области и ако те престанат да изпълняват задълженията си в тези области възниква опасност от подкопаване на устоите на обществото. Така всъщност се легитимира и съществуването на феминизирани професии и на такива, които са почти недостъпни за жени.
Традицията при разделянето на света на мъжки и женски сфери тръгва от Аристотел, който отрежда на жените роля само в репродуктивния процес, продължава в Древен Рим, където жените се възприемат като умствено неспособни, и достига до християнството, което определя жената като по-нисша от мъжа (виж. Тодоров, И.).
В унисон с най-разпространения стереотип за пола и отношението публично/частно, политиката продължава да е доминирана от мъже и на нея продължава да се гледа като на относително мъжка работа.
Както се посочва по време на кръглата маса „Участие на жените в политиката и вземането на решения” у нас битува грешното схващане, че жените са малцинство, което фактически не е вярно. Разпространеното виждане на мъжете за участието на жените в политиката всъщност е твърде подобно на въпроса за отношението към малцинствата.
В изследването на Евробарометър мъжете посочват като приоритетна общата политика за равен достъп. Също така те смятат, че тази политика трябва да се реализира чрез органите на Европейския съюз, а не чрез промени на националното законодателство. И ако това на пръв поглед прилича на едно зряло джендър поведение от страна на мъжете, то като добавим факта, че присъствието на жени в Европарламента като правило е по-засилено от присъствието на жени в националните парламенти, то картината придобива все повече „малцинствени” характеристики или иначе казано „нямам против, дори подкрепям, но не в моя квартал”.
Докато включването на жените в политиката на национално ниво е въпрос на престиж, участието на жените в местната власт изостава. Позитивна тенденция се наблюдава само в най-малките населени места, където от най-съществено значение са личните качества. Като цяло жените, кандидати за кмет, странят от половата идентификация, а в реторически план бягат от използването на думата „жена” и въобще от експлоатирането на „женски” послания. Най-негативно настроени са избирателите в София, където поради липсата на пряк контакт анкетираните са най-повлияни от стереотипите (виж стенограма, Теодора Калейска).
Въпреки че тези заключения са представени през 2005 г., те отразяват устойчиви социални форми и доказателство за това е, че през 2009 г. по време на частичните местни избори г-жа Йорданка Фандъкова също се оплака от дискриминационно отношение. Пред "Интернешънъл Хералд Трибюн" тя заявява, че е наричана от политическите си опоненти „едно от добрите момичета” и „лакей” на Бойко Борисов. Вестникът цитира и проучване, според което всъщност софиянци предпочитат мъж за кмет.
Жените нямат качества за политика, но тъй като все пак не може да ги няма, поне да са красиви, за да радват мъжките очи – така звучи цензурираната перифраза на поредната теза от форум „Българи”. Нейният автор, очевидно мъж, както между впрочем и повечето участници в дискусията за жените в българската политика, формулира един друг стереотип за жените като цяло, а и в политиката. Оказва се, че жените - политици по-често са обект на коментари по повод външния им вид - прическата, теглото, гардероба и т.н., отколкото колегите им мъже.
Всяка една жена е оценявана според своята красота, чар и духовитост, а аудиторията е по-склонна да поставя в стереотипни рамки политиците-жени. Дори в САЩ изследвания показват, че отразяването на кампаниите на жените политици често е подвластно на традиционните стереотипи за жените, а същото така жените получават по-трудно достъп до медийното пространство и техните кампании са по-рядко отразявани отколкото на аналогични кандидати – мъже (виж. Bystrom D.). Също така жените - политици често са описвани чрез думи, които подчертават традиционната им роля на съпруги и майки, а избирателите са по-склонни да държат жените, отколкото мъжете политици, отговорни за поведението на техните семейства.
България има нужда от повече „нежни” жени в политиката – гласи друга теза, която макар косвено е свързана с външния вид и като цяло с излъчването на жените политици. „Да има повече жени в политиката, но и да правят палачинки у дома си в неделя сутрин. Жената трябва да е жена поне в неделя сутрин” – казва друг потребител на форума. От социологическа гледна точка това твърдение изглежда така - основните позитивни характеристики, които очертават профила на жената-политик, са дипломатичност, гъвкавост и отзивчивост. Главното предимство на българката в политиката е нейната дипломатичност и способността и да намира решения в трудни ситуация (въпреки недоверието от страна консерваторите и Минко Герджиков). Позитивният образ на жената-политик е изграден върху положителното отношение на самите жени, като 50% от анкетираните мъже отдават „значимото на качеството на жената политик, с което тя превъзхожда мъжете” (виж. Стенограма, Елена Дариева, НЦИОМ).
Т.е. както самите жени, така и мъжете ценят у жените политици повече „женските” качества. Пред "Интернешънъл Хералд Трибюн" премиерът Бойко Борисов обяснява в типичен за него стил, че жените са по-стриктни и некорумпирани, не излизат в дълги обедни почивки и не ходят по барове. Самата Йорданка Фандъкова обяснява, че назначаването на повече жени в общината е спомогнало за положително развитие в типично женските области – през 2009 г. са отворени 17 нови детски градини, образованието е станало приоритет.
"Желанието да се справя с някои социални проблеми е в сърцето ми, отчасти, защото съм жена, а както и като бивш учител", каза Фандъкова. Всъщност това изказване е изключително интересно от реторическа гледна точка, тъй като то напълно илюстрира „женския” стил на говорене в политиката, а именно: емоционално, лично, като в разговор между равни. С лични примери, позовавайки се на собствения си опит и с фрази от първо лице, жените политици са по-склонни да конструират индуктивни послания.
. От друга страна от жените се очаква да използват и мъжките аргументи – статистика, глобални примери и т.н., за да бъдат възприемани като сериозни и делови. Оказва се, че в политическата битка жените прибягват към негативната кампания толкова често колкото и мъжете, но за разлика от тях я насочват към тези, а не към личността на противника си. Въпреки разширеното участие на жените в политиката, все още се смята, че на жените „отива” да говорят за „женски” проблеми като семейството, образованието, здравеопазването и социалната политика, а на мъжете се полагат сфери като икономиката (виж. Bystrom D.).
Затова и жените с агресивен стил са по-трудно възприети от аудиторията. Така мачовците от форума се изказват позитивно предимно за Надежда Михайлова, Меглена Кунева и Антония Първанова, докато за Татяна Дончева и Цецка Цачева са изложени негативни мнения.
Извън този стереотип остават Ренета Инджова и Блага Димитрова, които нямат роля в съвременната политика и поради това се оценяват само като исторически личности.
Впечатление правят и коментарите по повод Нина Чилова, Гергана Паси и Юлияна Дончева, които са оценени като „твърде нежни”. Оказва се, че жените в политиката не просто трябва да бъдат нежни, да изглеждат добре, да имат добро семейство, но и да притежават точно премерена доза твърдост. Точно толкова, че да не бъдат обвинени в мъжкарство, но и да не бъдат заклеймени като кукла без съдържание.
Идеята за куклата на конци (или за жената, която е „поставена” на своята позиция от мъжа) е друга широко разпространена в последно време теза. Въпросът, който зададе опозицията, бе дали зад сексуалната революция на Борисов не стои желание за лесна манипулация на целия политически живот. Според едни теории, изказани дори и в няколкократно спомената вече стария в „Трибюн”, жените са по-стриктни, т.е. по-манипулируеми, а относно тяхната издръжливост на корупция – тя е до известна степен условна.
Социалистическият строй дава на българката на готово онези права, за които жените от Западна Европа трябва дълго да се борят. В същото време официалното равенство всъщност е неофициален дисбаланс, в който жените се възпитават като и фактически са едновременно работнички, домакини, майки и грижовни съпруги. А от друга страна мъжете ръстът с чувството, че са гордостта на семейството и в резултат проявяват предимно негативните характеристики на мачизма. Това според някои психолози и феминистки води не само до претоварването на жената, но и до превръщането й в послушен апаратчик. Затова въпреки многобройните им качества, „не му е дошло времето на жените на челна позиция”, а и „българските мъже трудно биха се примирили да бъдат „мъж на жена си”, каквито са съпрузите на Маргарет Тачър” или на Елизабет ІІ” – заключават други позитивно настроени онлайн експерти от форума.
Лошото е че политическият дебат се измества от актуалните политически проблеми, към това дали да има жени в политиката. След всичко написано до тук редно е да се постави и този въпрос (присъстващ като теза във форума). Изхождайки от статията на „Трибюн” излиза, че Бойко Борисов имплантира жени в управлението като антикорупционна мярка. Световният опит показва, че устойчивостта срещу корупция далеч не е присъща на всички жени и едва ли полът е най-значимият фактор в тази насока.
В крайна сметка включването на жените в политическия процес се оказва важно най-вече за да се осигури включване на определени теми в дебатите. Идеята за включване на повече жени в управлението, за да се осигури по-добро представителство на половината от населението, е колкото логична, толкова и притеснителна. Трябва ли жена-либерал да гласува за кандидата на консерваторите, също жена, ако кандидатът на либералите е мъж? Няма ли опасност квотите да втъкнат в управлението недобре подготвени кадри? Няма ли дискусията за половете да измести сблъсъка на политики и решения? За равенство или за равен достъп трябва да претендират жените?
Ако опасенията на консерваторите за насилственото включване на жените в политиката се окажат верни, то няма ли да се повтори сривът на политическото представителство на жените, който те изживяха в Централна и Източна Европа след падането на Желязната завеса (виж.Димитрова М., Коцева Т.).
В отговор на всички тези въпроси можем да цитираме “Платформата за действие”, приета на Четвъртата световна конференция на ООН за жените, Пекин, 15 септември 1995 г.:
„Овластяването и автономността на жените и подобряването на социалното, икономическото и политическото им положение е от съществено значение за постигането на прозрачно и отговорно управление и администрация и устойчиво развитие във всички области на живота.”
Историята показва, че формалното политическо разбиране за равенство между половете не е достатъчно условие равнопоставеността да се случи на практика. Опасностите обаче не са извинение за бездействие. Управляващите и обществото трябва да се учат от миналото и да продължат на полагат усилия във всички насоки, за да се постигне устойчивото развитие, а това означава и достойно участие на жените в политическия процес.
Амбицията за 30% участие на жените във вземането на решения като цяло все още не е постигната. И дори когато се опитваме да избягаме от това да говорим за жените като за малцинство, оказва се, че постигането на приемливо представителство на жените във властта трябва да премине през не по-малко и аналогични препятствия като при интегрирането на малцинствата. Трябва да се преодолеят не по-малко психологически бариери, да се разчупят стереотипите и да се водят много дебати – кръгли маси, социологически проучвания, вестникарски статии, телевизионни репортажи, да се изпишат много книги и да се коментира в много форуми.
* Темата е открита на 30 април 2009 година, а последното мнение е от 14 юли същата година.
Използвана литература:
1. Димитрова М., Коцева Т., Равенство на гражданите и неравенство на жените, Open Society Institute, Hungary, 1999
2. Тодоров И., Жените в политиката – постигането на една идея, Point of view, http://www.point-of-view.org/?p=126
3. Кръгла маса “Участието на жените в политиката и взимането на решения”, посветена на 10-годишнината от приемането на Пекинската декларация и Платформа за действие за равнопоставеност на половете (1995 г.) и 5-годишнината от приемането на Целите на хилядолетието за развитие (2000 г.), стенограма, 2005, http://www.cwsp.bg/
4. Bystrom D., Women as Political Communication Sources and Audiences, „Handbook of political communication research” (University of Florida, 2004)
5. Women and European Parliamentary Elections Analytical Report, February 2009, TBD 2009
6. Bilefski D., Women’s Influence Grows in Bulgarian Public Life, http://www.nytimes.com
10. www.bolgari.net
19.02.2012 13:42
21.10.2012 00:52
26.10.2012 14:57
